В името на Аллаха Благородния, Благочестивия!
Тази книга е написана от Ахмад Ибн Фадлан Ибн Рашид, Ибн Хаммад, последовател на Мохамед Ибн Сюлейман и пратеник на халиф Ал-Муктадир при царя на българите.
В нея той ни съобщава какво е видял в страната на тюрките, хазарите, българите, башкирите и други [народи] независимо от разликата във вярата им, историята на техните царе и състоянието на държавните дела.
Ахмад Ибн Фадлан разказва: "Когато пристигна писмото от Алмуш на Хазар, син на Балтазар - цар на българите, до повелителя на правоверните Ал-Муктадир, в което той го моли да изпрати при него хора, които биха го посветили във вярата, биха му дали познания на законите на исляма и биха построили за него джамия, иззидали за него Манбар, от който ще се чете молитва за него [царя] в неговия град и по всички краища на царството му. Издигнали бяха в негова чест крепост, в която могъл би да се укрие от противниците си - вражески настроените към него царе, и най-накрая той получи желаното потвърждение [именно на това, което искаше]. Посредник пък му беше Надир ал Хурама. Аз бях избран да му прочета [на царя] това писмо и да му предам това, което му бе подарено, да упражнявам надзор над факихите и муаллимите. А каква беше причината му [тази на халифа] да изпрати на царя цялото това богатство, тъй като този строеж, за който вече се спомена, за заплатата на факихите и муаллимите се отплащаше с едно селище, наречено Артахушматин от земите на Хорезм, едно от селата на Ибн ал фурат. Посланик до Ал-Муктадир от владетеля на българите беше мъж по име Абдула Ибн Башту ал Хазари [хазарец], а посланик от страна на султана [халифа] бе Сусан ар Расси - покровител на Надир ал Хурами, на Такин ал-Турки [турчин], на Барис ас Саклаби [българин] и аз заедно с тях, както вече ви съобщих. И така аз му връчих подаръци - на жена му, на децата му, на неговите братя, на неговите управници, а също и лекарствата, за които той бе помолил Надир преди това с писмо.
Тази книга е написана от Ахмад Ибн Фадлан Ибн Рашид, Ибн Хаммад, последовател на Мохамед Ибн Сюлейман и пратеник на халиф Ал-Муктадир при царя на българите.
В нея той ни съобщава какво е видял в страната на тюрките, хазарите, българите, башкирите и други [народи] независимо от разликата във вярата им, историята на техните царе и състоянието на държавните дела.
Ахмад Ибн Фадлан разказва: "Когато пристигна писмото от Алмуш на Хазар, син на Балтазар - цар на българите, до повелителя на правоверните Ал-Муктадир, в което той го моли да изпрати при него хора, които биха го посветили във вярата, биха му дали познания на законите на исляма и биха построили за него джамия, иззидали за него Манбар, от който ще се чете молитва за него [царя] в неговия град и по всички краища на царството му. Издигнали бяха в негова чест крепост, в която могъл би да се укрие от противниците си - вражески настроените към него царе, и най-накрая той получи желаното потвърждение [именно на това, което искаше]. Посредник пък му беше Надир ал Хурама. Аз бях избран да му прочета [на царя] това писмо и да му предам това, което му бе подарено, да упражнявам надзор над факихите и муаллимите. А каква беше причината му [тази на халифа] да изпрати на царя цялото това богатство, тъй като този строеж, за който вече се спомена, за заплатата на факихите и муаллимите се отплащаше с едно селище, наречено Артахушматин от земите на Хорезм, едно от селата на Ибн ал фурат. Посланик до Ал-Муктадир от владетеля на българите беше мъж по име Абдула Ибн Башту ал Хазари [хазарец], а посланик от страна на султана [халифа] бе Сусан ар Расси - покровител на Надир ал Хурами, на Такин ал-Турки [турчин], на Барис ас Саклаби [българин] и аз заедно с тях, както вече ви съобщих. И така аз му връчих подаръци - на жена му, на децата му, на неговите братя, на неговите управници, а също и лекарствата, за които той бе помолил Надир преди това с писмо.
Няма коментари:
Публикуване на коментар